Игри

Информация за страница Несебър

Град Несебър е разположен в Югоизточна България и се намира в Бургаска област. На север той е в съседство с най-големия български курорт по черноморието – Слънчев бряг. Освен че е административен център на едноименната община, градът е един от най-древните в Европа, чието възникване датира отпреди повече от 3200 години. Древният град Месембрия е населен преди хилядолетия – още в края на бронзовата ера. Градът има северно и южно пристанище, като и двете са удобни и където и до днес се намират голям брой останки от древни плавателни съдове. Първите гръцки заселници, по произход дорийци, пристигат в града в края на 6-ти век. Построяват се храмове, театър и училище, а също така постепенно се обгражда с крепостна стена. Оформят се жилищни квартали и се развиват голям брой занаяти – предимно обработването на метал. Около 440 г. пр.н.е. Месембрия започва да сече собствени монети. С полисите на Черно и Егейско море пък градът поддържа добри търговски отношения.

    Несебър за пръв път през 812 г. става част от пределите на българската държава. Това става след щурмуването и завладяването му от хан Крум и последвалото заселване на прабългари и славяни. През 12-ти и 13-ти век градът развива активни отношения от търговски характер със земите от Средиземноморието и Адриатика, а така също и с разположените на север от Дунав княжества. От 1201 до 1263 г. градът заедно с останалите черноморски градове на юг от Балкана, е включен трайно в пределите на българската държава. Той играе важна роля в политическите отношения на страната с византийската империя по време на властването на царете Калоян, Йоан Асен 2-ри и Константин Тих. Църквите Св. Теодор, Св. Параскева и Св. Архангели Михаил и Гавраил са построени през този период. Те имат преки аналогии в търновската архитектура, тогава столица на България. Търговски отношения днешният морски курорт поддържа с градове като Венеция, Генуа, Анкона, Пиза, Константинопол и др. През 1304 г., след близо 40 години византийско господство, той отново влиза в пределите на българската държава. Това се случва по време на управлението на Теодор Светослав, а истински разцвет е претърпян по време на властването на Иван Александър.

     Рицарите на граф Амедео ди Савоя превземат града през 1336 г. и по-късно той е преотстъпен на византийския император. За пръв път пък е нападнат от османците през 1396 г., а окончателно попада в техни ръце през 1453 г. Тогава е превзета и византийската столица Константинопол. Градското пристанище продължава да изпълнява функциите на важен външнотърговски център на Черно море и през епохата на Българското възраждане. Някои от метосите и манастирите край града просъществуват до 18-ти и 19-ти век, а от периода на Възраждането са запазени голям брой къщи. Всички те са типични представители на архитектурата на черноморието. След Освобождението Несебър е признат за археологически и архитектурен резерват. Това става през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града се прибавят към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Част от местното население протестира през 2010 г. срещу решение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за премахването на няколко незаконни постройки.

 

Етикети:   Море , Градове , България
eXTReMe Tracker